Наред с отбелязването гибелта на Апостола на свободата в Димитровград, излезе наяве дълго критата методология по разпределение на отредената целева финансова субсидия, за подпомагане дейността на читалищата в общината. Това пък от своя страна поражда съмнение в чистотата на обективност при разпределението на финансовата субсидия. Ако приемем, че няма порочни практики и всичко е чисто като сълза, какъв е смисъла от това всичко да е забулено в тъмнина и мрак.
На проведената среща на представители на културните институции в кметството се разбра и какъв е плана на отделни фигури, за съдбата на градските читалища. Още миналата година се пусна слуха в общественото пространство, за намерението да се съкрати бройката на градските читалища, чрез финансов и ревизионен натиск, като изхода на част от читалищата е сливане или фалит.
Фактите наистина потвърждават замисъла, а слуховете вече не са слухове, а кристална истина. На въпросната среща г-жа Милена Тодева разпалено се опитваше да вмени на читалищата от града, колко силно е загрижен отдела по култура към община Димитровград и как едва ли не с две ръце помагат за благото им.
Един от ярките примери за финансова "кастрация" е НЧ "Васил Левски 2003" Димитровград, където финансовата дупка се превръща в своеобразен гроб и обрича по жесток и несправедлив начин съществуването на тази културна институция. Сред доводите на проверяващата комисия читалището било направило "крачка напред", но това за съжаление по никакъв начин не се отрази в тазгодишната субсидия. Финансовият "чук", с който отдел "Култура" "подпомогна" читалището е с минус 30% от миналогодишния бюджет на читалището. Това е явна форма за финансово издевателство и противоречи с целостта на ЗНЧ, където ясно е подчертано, че Общината е длъжна да помага, а не да ощетява читалищата и при затруднения и трудности да им съдейства. Друга важна точка в този закон е - общината няма право да се намесва в дейността на читалищата, ако самата тяхна дейност не противоречи на този закон.
Оказва се, че и на тези принципно светли пътеки има доста сериозни черни петна. Една от главните роли на отдела отговарящ, за културата е да помага освен с финансова подкрепа, но също така и с методологична помощ и информация. Една от важните за момента програми в развитието на читалищните библиотеки дарителски програми "Глобални библиотеки", като информация бе споделена само с част от читалищата в общината, а другите бяха обхванати от информационно затъмнение. Разбира се на "просветлените" читалища им бе предоставена информация за кандидатстване по тази програма и същевременно изготвяне на част от тях. В тези действия на хората от отдела за култура лъсват лошите и порочни практики на "шуробаджанащина", а липсата на равноправие се явява като постоянна величина.
Отнемането на средства от читалища и наливането им във вече дотирани е явна форма на самоуправство и противоречи на ЗНЧ.
Комисията направила проверка на читалищата е направила множество нарушения в отчитане постиженията на всяко едно от читалищата. Съществен и съпътстващ факт е че проверките са чиста форма на предварително оформена масовка целяща да всее паника в цикъла на проверка, а пропуските при създадената обстановка да бъдат отразени в протокола на иначе "светлата" проверка. Част от проверяващите са си позволили да крещят и изпадат в истерични състояния противоречащи на всякакви добри етични практики. Друг интересен факт е че оформения протокол от проверката се е оформял едностранно, което отново хвърля мрак в работата на комисията. Срока между справката и подписа, за съгласие с отредената субсидия е в тесни граници и е по малък от 14 дни в които да може да бъде отправено възражение и преразгледан даден случай. При проверките е отчетен и факта, че проверяващата комисия не е отразявала достоверно методологията, като е пропускала важни точки, а се е задълбочавала в незначителни, с цел да бъде в ущърб на читалището.
Основата на методологията за проверката също може да кажем, че е несправедлива. В текстовете се крият заблуждаващи и противоречащи точки, влизащи в противоречие. Едно от същественото в случая е че се изисква богата материална база, която такава обаче не е предоставена от общината. Администрацията пък управлява отдела, който реално назначава проверяващата комисия. Непосилно е за едно читалище да инвестира в материална база предвид предоставените нищожни средства.
Несвършената работа на отдела по култура се наблюдава и в самата дейност на въпросното ведомство. Липсата на поток от програми и допълнителна ангажираност на Читалищата в културния поток на Общината показва паяжинясване на този отдел. Липсата на достатъчно добре подготвени кадри в същия отдел, допълнително пречи в развитието на културата и просветата, както в града така и в общината.